Подобряването на качеството на живота на населението на един град започва с идентифицирането на проблемите. В този ред на мисли сегрегацията и недостъпната среда се явяват основна причина за социални проблеми. Датския урбанист Ян Геел акцентира върху необходимостта градовете да се проектират за хората, а не за автомобилния транспорт или поради икономически фактори. Хората трябва да се радват на обществените места, докато се увеличават възможностите за общуване. Основна цел на градоустройството не бива да е предоставяне на анонимна среда, а възраждане на различните общности, на които хората са  крайния ползвател. Друг датски архитект, Бярке Ингелс, споделя, че проектите започват с история, свързана с града, изкуството и технологията и затова архитектурата е част от обществото и е базирана на социални проблеми. Неговата хедонистична устойчивост е визия в отговор на съвременните предизвикателства на живота, мултикултурализма, икономическите проблеми и проблемите с комуникацията. Според него хората заслужават архитектура, която е красива и в същото време устойчива. Неговите проекти са винаги ангажиращи и интересни. Проектът му парк Суперкилен отваря през 2012 в Копенхаген, в един от най-цветните в културно, етническо и религиозно отношение райони на града: Ньоребро. Поводът е насилие и вандализъм през 2006 пред офиса на архитектите и те се съсредоточават върху инициативи, които промотират интеграция. Целта е била да се създаде парк събрал интересни атракции от света, който да събере различните хора от квартала: фонтани от Мароко, люлки от Ирак, пейки от Бразилия и т.н. от почти 60 държави. Основният метод, използван, за да се обединят различните обекти, е цвета: има три зони, всяка с различна тема, червена за спортна дейност, черна и зелена за децата.